СПЕЦИАЛНОСТ „ПОЛИГРАФИЯ“
Началото на полиграфическото образование в България се поставя през 20-те години на ХХ в. и се свързва с името на Александър Богданов Македонски от гр. Сливен. Назначен през 1923 г. за директор на Държавната печатница в София, той създава през същата година Средно училище за книгопечатане и графически изкуства и сам превежда необходимите за училището учебници по наборна техника, печатарска техника, история на книгопечатането, хармония на багрилата и графичните техники.
Основна информация за специалността
В десетилетията до днес името на училището се променя, но не и професионалният му профил, в чиято основа е специалността „Полиграфия“:
1925 г.– Допълнително вечерно училище по графическите изкуства;
1945 г. – Държавно средно училище за книгопечатане и графически техники;
1946 г. – Държавно средно графическо училище;
1948 г. – Народна графическа гимназия;
1952 г. – Техникум по графика, с осем специалности: словослагателска, линотипна, печатарска, книговезка, цинкографска, фотоофсетова, дълбокопечатна и стереотипия;
1960 г. – Техникум по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“;
1984 г. – Средно специално училище по полиграфия и фотография;
1997 г. – Средно училище по полиграфия и фотография;
1998 г. – Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография (НПГПФ).
НПГПФ е единственото училище в България, в което се придобива средно образование по специалността „Полиграфия“. След завършването ѝ учениците получават трета степен на професионална квалификация по професия „Полиграфист“ – най-високата за средното образование у нас.
Учебните програми са изготвени от водещи специалисти в областта, съобразени са със съвременните тенденции в полиграфическото производство и осигуряват задълбочени знания в областта на полиграфията и информационно – комуникационните науки.
Основните дисциплини, които учениците изучават, са: технология на полиграфическите процеси, обща полиграфия, илюстрация и оформление на полиграфическите издания, автоматизация на издателската дейност, учебна практика, а по време на производствената си практика учениците разширяват своите знания и умения в производствена среда – те са приети с желание в полиграфически предприятия, издателски къщи и рекламни агенции.
По време на обучението учениците придобиват знания, умения и компетентности при производството на печатни издания.
Наред с учебните дисциплини по специалността, учениците получават и допълнителни професионални знания по фотография, компютърна графика, история на изкуството и др.
В края на професионалното си образование учениците полагат държавни изпити по теория и по практика на професията.
Реализират се в търговската, издателската и рекламната дейност.
Полиграфистът работи във фирми и предприятия, произвеждащи с помощта на технически средства и технологии разнообразна полиграфическа продукция – печатни издания, опаковки, търговска, издателска, акцидентна, рекламна, картографска и др.
Завършилите специалността „Полиграфия“ притежават следните умения:
- въвеждат и обработват текстова информация и подготвят текстови документи за издателска система;
- сканират и обработват графични и растерни изображения;
- оформят и отпечатват полиграфически издания;
- дообработват печатна продукция и др. дейности.
Учениците имат възможност да продължат образованието си в Техническия университет, Нов български университет, УниБИТ без приемен изпит.